НОТИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ТИЦА ж. Рядко. Умал. от нота1; нотка2, нотичка. — Кахъри! — промълви като на себе си Калинка и снизи очи още повече към земята. — Тъй, кахъри... А ти без кахъри, а?... В гласа му прозвуча нотица от мъка. Ц. Церковски, Съч. III, 20.