НОТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ТКА¹ ж. Отсянка, оттенък, нюанс в речта или в смисъла на даден текст, който отразява някакво чувство. На Кондарев се струваше, че долавя у Янков скрита загриженост. Зад неговия шеговит тон прозвучаха и други нотки. Ем. Станев, ИК III, 122. Той се похвали, че завършил романа. — А мога ли да видя ръкописа? — попитах с известна нотка на недоверие. Г. Караславов, Сб??СЕП, 249.

НО̀ТКА² ж. Рядко. Умал. от нота1; нотица, нотичка. Императорът, придворните и всички останали китайци знаеха вече наизуст всяка нотка от песента на изкуствения славей. Св. Минков, СЦ (превод), 12.