НОФУЗЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОФУЗЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. 1. Влиятелен, авторитетен. Като са представиха вече сички, доближих са и аз до нофузлии хора, или по-добре до Ц. Спасов. З. Стоянов, ЗБВ III, 136. — Аз са научих, че тук в Троя, ти си претеглил доволно бой, но с туй ще да си и останеш. Голямо ефенди, човек нофузлия, никой път няма да приеме да прави такива прости работи, като нашите троенски аги. З. Стоянов, ЗБВ III, 57.

2. Като същ. нофузлия м. Влиятелен, авторитетен човек; нофуз.

— От тур. nufuzlu 'влиятелен, авторитетен'.