НОЧЕВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЧЀВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Нощувам. Мале, момче ми се моли, / мале, ю нас да ночева. / Ама майя не дозволи. Нар. пес., СбВСтТ, 487. Я че порти отворим, / лудо да улезе, тува да ночева. Нар. пес., СбНУ ХI, 12.