НОЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЩ, нощта̀, мн. но̀щи, ж. Част от денонощието, която обхваща времето от края на вечерта до настъпване на утрото, през която слънцето се намира под хоризонта и над земята е тъмно. Противоп. ден. Беше ясна, безоблачна нощ и над черните шарове на смоквите .. грееха звезди. Й. Йовков, Разк. II, 59. През нощта кашлицата дълго измъчва Раковски. На разсъмване той заспа, плувнал в пот, сънят му беше неспокоен. Ст. Дичев, ЗС I, 371. Нощта отдавна бе превалила. Оставаха няколко часа до разсъмване. Д. Линков, ЗЗБ, 89. Аз много пъти съм си бил по цели нощи главата, но никак не съм можал да разбера онова, щото чета. С, 1872, бр. 41, 327. Дигай се, куме догане! / Доста ти диван стояхме — / че ти е дома далеко, / тъмни ще нощи да блъташ, / кални ще друми да газиш. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 390. Звездна нощ. Тъмна нощ. ● Обр. Нощ покри тогава лицата на синовете и слова на метеж съзряха в словата на Сина Божи. Н. Райнов, БЛ, 16. Чехите бяха измамени, над отечеството им падна дългата нощ на робството. Н. Фурнаджиев, МП, 88. ● Поет. Нощ нощувам. Ден денувам — кътища потайни, / нощ нощувам — пътища незнайни. П. К. Яворов, Съч. I, 62.

◊ Бели нощи. Светли нощи в полярните области, когато вечерният здрач се слива с утринната светлина. Последно видение от Ленинград, града на белите нощи, на слънчевите паркове,..; Невският проспект. А. Каралийчев, С, 129. Ние имаме щастието да бъдем в Ленинград през прочутите "бели нощи". Нощта е светла като ден. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. Валпургиева нощ. Книж. Необуздано и разпуснато веселие; оргия (от немските поверия, според които в нощта пред празника на св. Валпургий ставали веселия на магьосници, вещици и зли духове в планината Брокен). Вартоломеева (вартоломеевска, вартоломейска) нощ. Книж. Варварско избиване на невинни хора, обикн. политически противници (от масовото избиване на хугеноти във Франция през нощта срещу празника на св. Вартоломей в 1572 г., организирано от католическото духовенство и краля). По негово [на Фердинанд] благоволение, Радославов пак дойде на власт. Тогава настъпи страшната "вартоломеева" нощ на отмъщение в Ловеч. ВН, 1962, бр. 3257, 4. Полярна нощ. Спец. Нощта на места от земната повърхност в близост до Северния или до Южния полюс, която има по-голяма продължителност от нормалната, като на полюсите достига до 6 месеца. Мъртвите ледени полета изведнъж оживяват от десетките хиляди пингвини и леденото безмълвие на полярната нощ е нарушено от суетнята и дрязгите около построяването на гнездата. Е. Аврамова, МС, 26. Доскоро тук е властвувала полярната нощ. Кр. Белев, З, 9.

> Ден и нощ. Разг. Непрекъснато, без спиране, без почивка; денонощно, <и> денем и нощем. — Лесно му е на Деян, защото е млад и няма кахър на сърцето си. А Калофер има дълбока рана, която го чопли ден и нощ. М. Марчевски, П, 59. — Царевите граничари си знаят работата и царят ден и нощ мисли за царството, Йончо — рече сопнато Раксин. Ст. Загорчинов, ДП, 381. Добра нощ. Остар. и диал. Лека нощ. Време е да си легнеш.. Добра нощ. Псих. 1861, 66. Котка и мишка (куче и котка) ще спят (ще лежат) заедно тая нощ. Разг.; Мачка и поганец ще спят (ще лежат) наедно тая нощ. Диал. Употребява се за означаване, че е много студено, че нощта ще бъде изключително студена. — Грозен студ! — обърна се той към Ванко, който веднага отвърна: — Куче и котка ще спят заедно тая нощ! М. Грубешлиева, ПИУ, 305-306. Лека нощ. Пожелание при сбогуване вечерно време,

през нощта или преди заспиване. Изведнъж непознатият тръгна с бързи крачки, извика лека нощ от вратите и се изгуби в тъмнината. Й. Йовков, ВАХ, 16. Не съм израсъл за една нощ. Разг. Не съм неопитен, зная как да постъпя, обигран съм. Под нощ тикви цъфтят. Диал. Употребява се за някого, който е вече на остаряване, а работи. Правя (обръщам / обърна) нощта на ден. Работя и през нощта, занимавам се с нещо и през нощта. Тези хора правеха нощта на ден — те издебваха удобни моменти, за да се срещнат с близки и съседи, да разнесат хвърчащи листове, да прочетат и да поразтълкуват вестниците. Г. Караславов, ОХ IV, 404. Приказки от "Хиляда и една (1001) нощ". Разг. Неверни, невъзможни неща; измислици, небивалици (от сборника с приказки "Хиляда и една нощ", паметник на арабската литература, създаден от арабски разказвачи въз основа на фолклора на Индия и Иран). — Ха, ха! "Гората се обади!" Това са приказки от "Хиляда и една нощ" — отново се разсмя Дянко, окуражен от първия си успех. Бай Койо вече наистина го стрелна сърдито с очи. П. Проданов, С, 123. Не ми разправяй приказки от 1001 нощ — знаеш, че не ти вярвам.

— Други (диал.) форми: нокь, ноч, нъщ.