НОЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЩЀ нареч. Остар. и диал. Нощем; нощя. Противоп. дене. Той беше ми разказал с каква голяма скръб и в какво отчаяние той е обикалял като бродник ноще около училището, затворено и занемяло завинаги. Й. Йовков, Разк. III, 124. — Дене да се не спирам, ноще да не мигвам — сѐ зарад него. А той сега така да ми се накара! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49. "Аз каквато съм страхлива! / Плашат ме като дете / тъмни духове планински, / дето бродят тук ноще." П. П. Славейков, Събр. съч. I, 55. "Я, на̀ ти, Петре, таз китка, дойдом — / дене я носи в пояса, / дене я носи в пояса, дойдом, / ноще я фърляй до роса!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 69.

◊ Дене и ноще. Остар. и диал. Непрекъснато, без спиране; ден и нощ, <и> денем и нощем, деня и нощя, <и> днес и нощес. Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи, дене и ноще, са се печатали на български революционни вестници и книги. Г. Белев, КР, 28. Събирай ги [безправдата, варварщината] навсякъде, гдето ги срещнеш, събирай ги дене и ноще. НБ, 1876, бр. 41, 160.