НОЩЀВИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място за нощуване на открито. Да расне дете, да порасне, / да стане дваасе годин, / па макя да го зажени, / отдалек мома да земе, / да идат на нощевище, / да накладат силен огин, / да налегат сватовете. Нар. пес., СбНУ ХLI, 415.