НОЩЕС —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЩЀС нареч. Разг. 1. През миналата нощ. Нощес бе паднал сняг и побелил тревите и клонете на дърветата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 143. Тая сутрин нито едно момиче не се появява на чардака, сякаш всички бяха измрели нощес. Ем. Станев, ТЦ, 12. Нощес думите му сами идваха и началникът, притиснат от неговата логика, гък не можа да каже. М. Марчевски, П, 234. Аз не съм болен, неволен — / нощес лош сън съм сънувал, / в морето риба ловяхме. Нар. пес., СбНУ I, 76.

2. През следващата нощ, през нощта, която ще настъпи след този ден. Той запали малката тенекиена печка, премете пода и приготви леглата за нощес. Ем. Станев, ПЕГ, 29. Брауншвайг се поклони на всички, оттегли се към стаята в кулата, където му бяха предоставили възможност да спи нощес. Д. Добревски, БИ, 283. — Ти се прибери! Ако нощес срещна агнето, ще го упътя към воденицата. А. Каралийчев, ПС I, 118. Сега е ден, та може да тя видят, затова скрий ся в тоя камъндак и аз нощес ще дойда, да тя пропусна. Дун., 1866, бр. 55, 1. Нощес ща да я накарам / нова песен да ми попейе, / и хоро да ми поиграй. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 270.

◊ <И> днес и нощес. Диал. Ден и нощ, <и> денем и нощем; дене и ноще, деня и нощя, деня-нощя. — Бре, ой те тебе, Банко гемеджи, / ти като стоиш и днес и нощес / и днес и нощес из тих бел Дунав, / ти чувал ли си риба да свири. Нар. пес., СбВСт, 376.