НОЩИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЩЍЦА ж. Диал. Умал. от нощ. Че я дочува чумата / и тя Цветанка улови. / Лежала Цвета, лежала, / три дни и три нощици. Нар. пес., СбВСтТ, 353. Цялата нощица съм седяла да те чакам. БД II, 119.