НО̀ЩНИЦА

НО̀ЩНИЦА ж. Подобна на риза, обикн. дълга женска (рядко мъжка) дреха за спане. Вечерта в спалнята си намерих метната на леглото една копринена нощница, украсена с румънска народна шевица. А. Каралийчев, ПГ, 175. Тя ставаше, взираше се дълго през отворения прозорец, ослушваше се... И тогава пак сядаше по нощница на леглото. Цв. Ангелов, ЧД, 52. Жена му стоеше до леглото в нощница, наметната с бял шал, с бяла нощна шапчица на главата. М. Марчевски, П, 118. Беба успява да се наложи .. и в някакво малко ателие накрай града започват да се шият със светкавична бързина копринени пижами, копринени нощници. Св. Минков, РТК, 110.

НОЩНЍЦА

НОЩНЍЦА ж. Диал. Нощна болест или зъл дух.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква