НОЩНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ЩНИЧКА ж. Умал. от но̀щница, малка нощница, обикн. за дете. Момченцето бе само по нощничка — тъй както се бе измъкнало от леглото си. Д. Калфов, Избр. разк., 347. Като отвори очи, гостенката видя напреде си едно три-четири годишно момиченце по нощничка. А. Каралийчев, С, 264. Петьо обличаше нощничката си и погледна към стената: сянката сякаш и тя се обличаше. Л. Галина, Л, 120.