НОЩОВИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ЩОВЍ само мн. Остар. и диал. Нощви. Страхотната маса на реката повлича всичко по пътя си:.., кочини, даями, стари нощови, бабички с посивели коси. З. Сребров, Избр. разк., 195. Отстъпих в една малка стаичка или хаят, без прозорци, в която се намираше едно друго като брашно, нощови, бачевки и пр. З. Стоянов, ЗБВ I, 295. В тиято къщи в пруста беше огнището, гдето си готвеха: тук и котлите с вода, качките за зеле, пипер с брашно, нощовите и всякакви къщни на̀тури. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 553. За ръка я [момата] водеше, / за ръчица десница; / отдалеко викаше: / "На ти, мане, отмяна! / Отмяна да та отмени: / от белите бакрачи, / от тежките ватали, / от дълбоки нощовѝ." Нар. пес., СбГЯ, 244.

— Други (диал.) форми: ношковѝ, нъщовѝ.