НОЩУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЩУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Прекарвам нощта, спя нощем някъде; преспивам. Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти, които нощуваха тайно в дома на баба Тонка. Ив. Вазов, Съч. VI, 69. Носех една голяма китка кокичета и теменужки като подарък на момичето на кръчмаря, у когото щях да нощувам. Н. Попфилипов, РЛ, 68. Рашко свърши работата си в Одрин, но веднага не се върна назад, а се отби на гости у бай Пенко и остана при него да нощува. К. Петканов, ЗлЗ, 73. На Витоша стояхме пет дни. Нощувахме в гората над Планинец и редовно взимахме мляко от един овчар, който пладнуваше стадото си близо до нашия бивак. М. Гръбчева, ВИН, 255. // За човек или предмет — оставам, престоявам през нощта някъде. Срещу Сурваки момите напълнюват едно бяло бакраче, тургат пръстените си във водата, дето ги оставят да нощуват. Ил. Блъсков, МК, 1883, кн. 4, 35. ● Поет. Нощ нощувам. Ден денувам — кътища потайни, / нощ нощувам — пътища незнайни. П. К. Яворов, Съч. I, 62.

2. Остар. Спя през нощта. Той беше облякъл шареното късо турско елече на жена си и .. беше нахлузил шапката, с която нощуваше. Ив. Вазов, Съч. VII, 21-22. Ей, дружина! Честита година! / Чес дал Господ кому както знае, / .. / калугери, леко да нощуват. П. Р. Славейков, НМК, 73-74. нощува се безл. Ще се наложи тук да се нощува.

— Други (диал.) форми: ночѐвам, нокѐвам, нокю̀вам.