НОЩУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЩУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нощувам; нощувка. Полицейските власти са уведомени, че пристигат стотина български туристи и те са се разпоредили вече да ги настанят за нощуване. Ал. Константинов, Съч. I, 99. В приюта за нощуване на бездомници холандецът водѝ продължителен разговор с две тайнствени лица. А. Каралийчев, НЧ, 142. За нощуване отвеждах гостите в най-горните стаи,.., гдето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. Сградата е двуетажна, каменна, с таванско помещение, пригодено за нощуване.

— Друга (диал.) форма: ночѐване.