НОЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЩЯ̀ нареч. Остар. и диал. Нощем; ноще. Противоп. деня. Мразовитият вятър духаше нощя от балкана и вкоченясваше бранителите във влажните им окопи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 121. Той взе да пази нощя с пушка, но вълкът не дохождаше. Й. Йовков, АМГ, 31. Честолюбив чловек, нощя сънува велики хора, а деня ся труди да ги следва и така си прославя името. А. Начев, ПЖЧ (превод), 12. "Майно лю, стара, драгаю, / кога ма питаш, да кажа: / усилно ли й в тъвница, / усилно ли е, ли не е — / деня й усилно и не е, / ала нощя най-тежи!" Нар. пес, СбНУ ХLVI, 125.

◊ Деня и нощя; деня-нощя. Остар. и диал. Непрекъснато, постоянно, без спиране; ден и нощ, <и> денем и нощем, дене и ноще, <и> днес и нощес. Тя [мама] не знаеше колко е тежко да бъдеш самичка и да стоиш все вън деня и нощя! Д. Габе, Н, 34. Изгубата на децата ѝ произведе такава скръб, щото много пъти са бояла да не загуби свястта си, не преставала да ги вика деня-нощя. Й. Ненов, ЧГ (превод), 38.