НРАВООПИСА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което описва, което се занимава с описание на нравите на хората (рядко на животните). Аз бих наброил имената на мнозина учени иностранци, които от нравоописатели и историографи достигнаха до шпионство. З. Стоянов, ЗБВ I, 16.