НРАВООПИСАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НРАВООПИСА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до нравоописание. Една от най-оригиналните творби на латинската литература и същевременно едно от най-духовитите литературни произведения на всички времена е нравоописателният роман "Сатирикон". Р, 1927, бр. 236, 2. По съдържанието си Каравеловите повести могат да се разделят на патриотически и нравоописателни. К. Величков, ПССъч. VIII, 50.