НРАВОУЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НРАВОУЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Внушаване на нравствени правила; поучение. — С хората трябва да се работи не само когато са на събрание. Дори вън от събранието или занятието с тях се работи най-добре. Тогава човек е в естествената си среда и възприема примера и добрата дума не като нравоучение, а като жизнена правда и потребност. Кр. Кръстев, К, 108. Поуката, нравоучението и хуморът .. съставят основните начала, върху които се гради битовата приказка, народният разказ или народната новела. Б. Ангелов, ЛС, 70.

2. Съчинение, произведение, което съдържа или представлява такова внушение. Колкото е жално, че толкоз късно се явява това превъзходно нравоучение ["Приключенията на Телемах"] на езика ни, толкоз е утешително, че то се показува у нас с превод на едно лице, което е авторитет в нашата писменост. Ч, 1874, бр. 2, 30.

3. Забележка, укор към поведението на някого; поучение. Вечерта е толкова хубава и на мене ми е така хубаво, че е грехота да искаш да се замислям върху собствените си глупости и дваж по̀ грехота да ме караш да слушам твоите нравоучения! Л. Дилов,

ПБД, 118. Твоят едър почерк,.., деликатното нравоучение, което звучи във всеки ред на писмото ти,.. — да, това си ти и никой друг. Ем. Манов, ПС, 31. Панчо с такова внимание слушаше тие нравоучения на бае си Стойна, с каквото слушаше и по-първите му укори против чорбаджиете. Т. Влайков, Съч. II, 131-132.