НРАВОУЧИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НРАВОУЧЍТЕЛ,-ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който поучава някого в нравственост, който внушава нравствени правила. Майстора никога не се превръща в проповедник. Той не е склонен да поучава селяните, нито да играе ролята на някакъв нравоучител. Е. Каранфилов, Б III, 83. Великосветските пустоцвети и полицейски нравоучители, на които Пушкин не е пропущал случай да изкаже пренебрежението си, съставляват цяла хайка против него. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 86. Обичай ближняго, прощавай неприятели, почитай родители .. и прочие — тия начала са основните на нравствеността от векове и колкото нравоучителе и богословци са писали и проповядвали, не са могли да променят нито една дума от тях. Лет., 1874, 107.