НРАВОУЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НРАВОУЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който представлява нравоучение или съдържа нравоучение. С инстинкта на по-опитна жена и на човек, преживял достатъчно мъка в живота си, тя избягваше въпросите, както и нравоучителните съвети. Ем. Манов, ДСР, 84. Диалозите, които на първо време били обикновен разговор между двама души на нравоучителна или просветна тема, постепенно се развиват в три, четири, пет до шест действуващи лица и започват да играят ролята на едноактни пиеси. Лит. Х кл, 1965, 116. Както всички наши по-стари дейци в полето на книжнината, така и Фотинов захвана своето списателство с опити в областта на педагогическата и нравоучителната литература. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 638. Литературата на индийците е твърде богата, освен свещените книги, у тях има еще книги нравоучителни, произведения драматически и поеми. С. Бобчев, ПОС (превод), 233.