НРАВСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НРА̀ВСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. За човек — който се отличава с висок морал, който е носител на висок морал; морален. Т. Г. Влайков беше нравствена личност .. "Нему — казва писателят — не даваше сърце да помисли за някого, че е лош човек." А. Каралийчев, СбЦГМГ, 405. — Държавата значи съединение на нравствени личности за общи цели, а у нас това съединение е съединение за грабеж, за изкористяване на законите. Ем. Станев, ИК I и II, 269. Във всеки случай се иска учителят да има чисто и безукорно минало, да бъде човек нравствен. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 4, 73.

2. Който се отнася до морала, нравите на хората; морален. Вътрешна сила се изисква, за да бъдеш цял живот чист и светъл като своята поезия. Да не отстъпваш никога от своите нравствени принципи. Е. Каранфилов, Б III, 153. — Искам да обясни — каза толстоистът,.. — кой е критерият при проявата на нашата воля? Обстоятелствата ли или нещо друго, т.е. необходимостта ли или нравствените причини? Ем. Станев, ИК I и II, 64. "В миналия брой г. Деркович даде нови доказателства за низкия си нравствен уровен." Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 121. Господарят или майсторът е длъжен: .. да се грижи за нравственото и религиозно възпитание на ученика. Хр. Даалиев, ТИА, 124. Със своето строго нравствено поведение еретиците богомили имаха голям успех между народа. Т. Шишков, ИБН, 198.

3. Душевен, психически. — Има хора, които ни показват как да умираме, а други — как да живеем!... И едните, и другите правят човека чист, дават му нравствена сила да се справи с подлостите в живота. Д. Димов, ЖСМ, 56. Всичките украси на материалната култура,.., всичко това е без стойност за живота, щом няма нравствена красота! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 182. Слушайте братя! Когато са появи между вазе такъв един човек, който обича да са кити като жена, то знайте, че с това той иска да покрие своето умствено сиромашество и своята нравствена голота. С, 1872, бр. 34, 272.