НРАВСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НРА̀ВСТВЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Съвкупност от условни норми, правила, които определят отношението на хората един към друг и към обществото; морал. Иван е представител на традиционния дребнособственически морал, на патриархалната нравственост. Г. Цанев, СИБЛ, 287. Повечето от калугерите, заети обикновено не с въпросите на религията и религиозната нравственост, а с практически, материални интереси, често са враждували помежду си. Б. Пенев, НБВ, 46. Във Франция до ХVII в. народната нравственост е изисквала, щото невястата да не влазя в къщата на мъжа си без съпротивление и без някоя борба. Знан., 1875, бр. 20-21, 312.

2. Стесн. Положителна за обществото изява, свързана с честност, почтеност, справедливост в поведението на човека. Такава е баба Елена, която никога не допуска в нейния дом да се настани старомодната еснафска уютност и която учи децата си винаги и навсякъде да бъдат преди всичко човеци с нашата българска сурова и чиста нравственост. Е. Каранфилов, Б III, 20. На нашата публика е доста добре познат дядо Панарет. Тя знае неговото чудесно възпитание,.., неговата примерна нравственост. НБ, 1876, бр. 51-52, 200.