НРАВЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НРА̀ВЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Правя добро впечатление; харесвам се. Княз Александър имаше инстинктивна нужда да се нрави и правеше всичко, за да бъдат хората около него щастливи и доволни. С. Радев, ССБ I, 175. Тия [купешките] песни отначало не се нравеха на съседите, но скоро и те ги усвояваха: налагаше ги кръшният мелодичен глас на Марийолка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 57. Бешков е автор на най-хубавите детски илюстрации у нас. Може би, те не всякога се нравят на децата със своя синтетизъм и художествен наивитет, но това не намалява тяхната цена. Сирак Скитник, БР, 1931, кн. 4-5, 165. Аз исках да отбележа само някои от стихотворенията, които мене особено се нравят, и да укажа бегло на характерните черти в тях. К. Величков, ПССъч. VIII, 173.

НРА̀ВИ МИ СЕ несв., непрех. Изпитвам задоволство, удоволствие от нещо; харесва ми, допада ми. Той усети, че му се нрави да го ласкаят.