НУБИЙЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НУБЍЙЦИ мн., ед. (рядко) нубѝец м. Само мн. Негроидно население, народ от смесен произход, живеещ по бреговете на река Нил, населявал в древността историческата област Нубия, простираща се в границите на днешен Египет и Судан. Той е завоювал нови страни, водел е сражения с нубийци и сирийци, издигал е храмове и пирамиди, а сега лежи мълчалив. Стр. Кринчев, СбЗР, 372. Най-старите заселници на Судан са били нубийците. Д. Илийски, С, 5. Жителите са от много родове или племена различителни из помежду, от които по-главни са берберите,.., нубийците и коптите. Ив. Богоров, ВГД (превод), 243. Едри нубийци грабеха с големите си шепи новонасечени сребърни и медни монети с образа на новия султан и ръсеха с тях широката улица. Ст. Дичев, ЗС I, 15. Наедно с това на подвластните княжества, народонаселението на Турция достига до 52 002 068 души, но в това число влизат близо до 11 милиона нубийци, 5 милиона египтяни. НБ, 1877, бр. 74, 288. // Ед. и мн. Мъж от нубийска народност.