НУ̀ДЕНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нудя и от нудя се; принуждаване. Той е и Йоанна с честото си и одушевлено кажене, голямо нудене и постоянно насиляване склонил да ся предаде на книжовно съчиняване и превождане. Х. Йоанович, Ц (превод), 39-40.