НУ̀ДЯ

НУ̀ДЯ, -иш, мин. св. ну̀дѝх, несв., прех. Остар. и диал. Принуждавам. — Аз съм го само за смях казувал това и не съм нудил никого да го вярва вточности. Ив. Вазов, Съч. VII, 47. — Ти какво правеше там? — Помагах на опълченците и на руските братя. По своя воля излязох, никой не ме е нудил. А. Каралийчев, ТР, 183. Бащата,.., живееше в едно село в Северна България; а̀ко и стар, неволята го нудеше да пори с ралото гърдите на майка България, за да поддържа бабичката си и своето бедно, жалко съществувание. Ал. Константинов, Съч. I, 281. Тако никак не щеше Алексий / да се жени,.. / Но пак отец с мати Аглаида / нудиха го и думаха всегда, / да послуша отчески думи. К. Огнянович, ЖА, 24-25. нудя се страд.

— Друга форма: нъ̀дя.

НУ̀ДЯ

НУ̀ДЯ СЕ, -иш се, мин. св. ну̀дѝх се, несв., непрех. Остар. и диал. Мъча се, опитвам се, правя усилие. А горката и разкаяната онази вдовица, като се нудеше да издигне колко-годе гласа си,.., рече: благополучието не се състои в многото имот, но в надеждата и любовта. (превод) БКн, 1859, април, кн. 1, ч. 1, 219.

Списък на думите по буква