НУЖДА —Речник на българския език — алтернативна версия
НУ̀ЖДА ж. 1. Обикн. с предл. от. Потребност от нещо или някого. Ния не каза всичко на мъжа си. От обич и милост към него, тя не искаше да го смущава без нужда със своите грижи и скърби. Д. Талев, ПК, 108. Колкото и да е саможив човек, и той има нужда от приятел. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 106. Сиромах човек беше, имаше нужда от пари, но какво търсеше той при Милуша. Й. Йовков, СЛ, 78. Запознах се с дядо Вълча Черковналиев — калипетренец, комуто разказах състоянието си, като го попитах дали татък селата имат нужда от даскал. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 572. // Обикн. със следв. изр. със съюз да. Необходимост да стане, да се извърши нещо. Дядо Мирьо ме остави и отиде да вземе търнокоп от близкия кантон. Но не стана нужда да копаем. Ем. Станев, ЯГ, 47. Нямаше нужда да идваш.
2. Отсъствие на достатъчно материални средства за живот; оскъдица, бедност, нищета. Българите бяха изтикани в полугладните планински краища. Това планинско население първо позна нуждата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 87. — Ангария сега няма.. — Няма, но нели си беден и си все в нужда? И като отидеш да се помолиш у болярина, той иска после да му работиш и двойно ще му го върнеш. Д. Талев, С II, 172. По пълничкото му, винаги старателно избръснато лице, личи, че никога не е търпял нужда. П. Незнакомов, СНП, 161.
3. Тежко положение, в което се намира човек; беда, неволя, затруднение. Скитанията и нуждите не бяха успели да убият в душата му гордостта. Ив. Вазов, Съч. VI, 41. Три неща има, които могат да се познаят само в определено време: героят в сражение, мъдрият в гняв и приятелят в нужда. М. Арнаудов, Г, 204. Ако някой от революционерите падне в някоя нужда, всякой от другарите му .. е длъжен .. да му помогне. Ив. Унджиев, ВЛ, 185. — Вземи това, то е за майка ти — додаде Орфей. — Само няколко жълтици — да ѝ се намират в нужда. Г. Караславов, Избр. съч. V, 295. Тя [мечката] ми каза .. занапред да ся не сбирам на път с такива другари, които оставят приятелите си в нужда. Лет., 1876, 180.
4. Диал. Болест, недъг. (Н. Геров, РБЯ). Която пере между Коледа и Ивановден, ще я сполети някоя нужда. Н. Геров, РБЯ III, 283.
◊ Голяма нужда. Естествена физиологическа потребност за изхвърляне на изпражнения. Понякога по време на припадъка болните се изпускат по малка и голяма нужда. М. Василев и др., ВБ, 270. Малка нужда. Естествена физиологическа потребност за изхвърляне на урина. — В една такава зимна вечер — започна той — замръкнахме в едно македонско селце. Малей, какъв студ беше, какво нещо! .. По малка нужда хич не се опитвай да отидеш навън. И. Петров, ПР, 27. Ходя по нужда. Изхвърлям изпражнения или урина.
— Друга (диал.) форма: ну̀жба.