НУЖДАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НУЖДА̀Я СЕ, -а̀еш се, мин. св. нужда̀х се, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. от. Изпитвам нужда, потребност от нещо или от някого. И нейната усмивка и гласът ѝ сякаш подчертаваха, че именно Боянов е човекът, който преди всичко се нуждае от щастие. Й. Йовков, ПК, 126. Васил се нажали .. За него това кученце беше живо същество, измъчено, отритнато от жестоки хора и се нуждаеше от помощ и закрила. Ив. Планински, БС, 29-30. Ние се затворихме в черупките си тъкмо когато най-много се нуждаем един от друг? Ем. Манов, ПС, 16. Водата е необходима на растението от момента на поникване на семената, но особено много растението се нуждае от вода в периода на растежа. Бтн V и VI кл (превод), 36.

2. Намирам се в затруднено материално положение, в оскъдица, в нищета. — Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. Й. Йовков, ВАХ, 112. — Аз, бабо Лалке, ти казах, че ще я наредя. Но знаеш, трябва нещо на училищните да се даде... пък и за мене нещо. Знаеш, такива са времената. Пуста криза... Нуждаем се всички. Елин Пелин, Съч. IV, 161-162.