НУЖДИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀ЖДИЦА ж. Рядко. Умал. от нужда. — Ти ме знаеш на кой съм ред, нали? Аз съм, то се каже, половин чивяк. — Малка нуждица имаш, ама нищо от това. Т. Влайков, Съч. II, 276. Нали Неда инак си е здрава .. Ех, нуждицата ѝ остана, истина. Мъчничко ще да е на момичето, знам. Ще му тежи това нящо. Т. Влайков, Съч. II, 236-237.