НУЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е потребен, необходим на някого или за нещо, от който има нужда. Тази вещ не ми е нужна.

2. Който съответствува, отговаря на някаква цел, на условията за нещо; необходим. Подир един ден Македонски, снабден с наставления и нужните писма, тръгваше от Браилската гара за Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. Консула .. продължаваше да го поддържа до последния ден на курса и сетне, като го снабди с нужните средства, препоръча му да се завърне в отечеството си. Ал. Константинов, Съч. I, 284. Почнах да пренасям камъни и да ги трупам до кръглата стена. Щом грамадата стигна до нужната височина, нетърпеливо се покатерих по нея, прекръстих се и си мушнах главата в отвора. Г. Белев, ПЕМ, 35. Като не са намери восък в селото, селяните бяха принудени да стопят черковни .. свещици, от които извадиха нужното количество. З. Стоянов, ЗБВ III, 187.

3. Като същ. нужното ср. Това, което е потребно, необходимо, от което има нужда. Най-напред баба Анастасия погледна към трапезарията и преброи лъжиците,.., след това отдаде нужното на разните покривчици и възглавнички. Ем. Робов, ТШ, 3.