НУЖНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀ЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Клозет, тоалетна. Ятаганът съм уврял в банята на харамлика, а пушката съм закопал под прага на нужника. Ив. Вазов, МЧ, 15. От един прозорец зорко го наблюдаваше немлада жена и той позабави стъпки,.., но бързо отмина: усетил бе през отворената порта, че там, току зад портата, беше нужникът. Д. Талев, ГЧ, 7. В задния двор бе дръвникът,.., леглото на козата и най-сетне нужникът, скован от дъски от сандъци — бащино произведение. Ив. Хаджийски, БДНН II, 26. Забаламосал .. охраната във влака, диария, рекъл, имам, и от нужника се хвърля с главата надолу — тъй му дошло насгода, но оцелял. К. Георгиев, ВБ, 55.