НУЖНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀ЖНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. и диал. Който се отнася до нужник; клозетен. При вдигане на лагера нужничните ями трябва да се засипят с пръст. Хр. Марков и др., ТБ, 215.