НУЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀ЖНО. Нареч. от нужен. 1. При гл. съм, оказвам се и под. в 3 л. ед. Означава, че нещо е необходимо, потребно. Вчера ви писах, че в събота няма да слизам в София. Сега се оказва нужно още сутринта да бъда в София, та ще си пия и съботния чай у вас. Ив. Вазов, ПЕМ, 103. В селската чета влизаха двайсет души — не беше нужно повече. Д. Талев, И, 387.

2. При гл. считам, намирам и под. с предл. за и следв. изр. със съюз да. Означава, че някой преценява като потребно, необходимо да се извърши действието, изразено в следващото изречение. В желанието си да се предпази от странични явления, императорът не счел за нужно да уведомява предварително за своето посещение никого. Хр. Ковачевски, СК, 61. Не намирам за нужно да ви говоря пространно за нашите поборници и мъченици, защото с това са отдалечавам от предмета си. С, 1872, бр. 41, б.с.

3. При гл. съм в 3 л. ед. и с крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой има някаква потребност, нужда. Нужно ми е да остана малко на спокойствие.