НУЖНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. Нужда, потребност. Натъкмява [човекът] добре управител за кораба и снабдява всичките нужности според обстоятелствата за до определеното място. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 12. На това предприятие ся появиха големи нужности и препятствия. П. Кисимов, ОА I (превод), 112. Прусия и Италия споряд това важно дело, де‑

нонощно ся занимават и тии с приготовлението на военните си нужности. Дун., 1866, бр. 80, 2.