НУКЛЕИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НУКЛЕЍН м. Биол. Богато с фосфор вещество, намиращо се в ядрото на клетката. Медът не съдържа нуклеини. Ето защо, той може да бъде приеман от хора, боледуващи от подагра. ПН, 1934, кн. 4, 60. Към това централно ядро на съчленени аминокиселини .. са прикачени .. разни, по-прости или по-сложни съединения — захари, фосфати, органосерни съединения, нуклеини, багрилни сложни тела. ПН, 1934, кн. 2, 22.

— От лат. nucleus 'ядка' през нем. Nuklein или фр. nucléine.