НУКЛЕИНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НУКЛЕЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който съдържа нуклеин. Лъчите [при радиация] навлизат в човешките клетки, поразяват хромозомите, поразяват нуклеиновите вериги. Хр. Одисеев, ТН, 146.

◊ Нуклеинови киселини. Биол. Сложни, биологически активни високомолекулни органични съединения с изключително важно значение за живота, които се съдържат във всяка клетка на организмите и играят основна роля при пренасяне на наследствеността, в процесите на обмяната, в биосинтезата на белтъците и др. Белтъчините образуват с нуклеиновите киселини и с липоидите сложни комплекси и протоплазмени системи, в които протичат процесите на обмяната. ОБиол. Х кл, 7.