НУКЛЕОН —Речник на българския език — алтернативна версия

НУКЛЕО̀Н м. Физ. Елементарна частица, основна съставна част на атомното ядро, която с положителен електрически товар е протон, а без елекрически товар е неутрон; нуклон. Протонът и неутронът се разглеждат в последно време като различни състояния на един тип градивна частица, наречена нуклеон. Н. Пенчев и др., КАХ, 6. При бомбардирането на всяка мишена протичат ядрени реакции, в резултат на които настъпва преразпределение на нуклеоните (протоните и неутроните) между изходните ядра и бомбардиращите ги частички. Вселена 69, 210.

— От лат. nucleus 'ядка' през нем. Nukleon или фр. nucleon.