НУМИДИЙЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НУМИДЍЙЦИ мн., ед. (рядко) нумидѝец м. 1. Само мн. Древни берберски племена, населявали територията на днешен Алжир и образували своя държава около III век пр. н. е. Най в старо време тя [Барбария] бе владение на мавританите, нумидийците и картагеняните. С. Бобчев, ПОС (превод), 258. По време на Пуническите войни нумидийците били на страната на Рим.

2. Отделен представител, човек от тези племена.