НУНАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀НАМ, -аш, несв. Диал. Детск. 1. Прех. Приспивам дете, като обикн. му пея "нуни, нуни"; нанкам, нункам. Гъркини робини Стоянка турили, / у кът я турили, у кът йе седнала, / додали ю дете, дете да си държи / дете да си нуна Стоянка девойкя. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 396.

2. Непрех. Спя; нанкам, нункам.