НУНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀НКО, -то, мн. -вци и -ове, м. Диал. Кум, кръстник; калитата. До неделата приготвия що требеше; дарои на нункото, на старосватот, на деверите, за зетот и за сите роднине. СбНУ ХIХ, 37. Магарето не го викат на сватба за нунко, ами за да носи вода и дърво тоарено. СбНУ IV, 225. Малечок Стоян армасан / йубава мома вирянка. / .. / Я го де греди малечок Стоян / со гърмеви, со тътневи, / со девет рала тъмпани: / от девет села нункови, / от други толко попови. Нар. пес., СбНУ VI, 12. Нункото има кабахат, що не докръстил сина ми. Н. Геров, РБЯ III, 284.