НУНЦИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀НЦИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Дипл. Постоянен дипломатически представител на папата в държави, с които папата поддържа официални дипломатически отношения. Аз помолих епископ Мендоса, който сега е тук, да запита папския нунций в Париж възможно ли е помирението с църквата. Сл. Боянов, СК, 208. Беззабавно след разтурянето на събора той [папата] изпрати във Византия нунции, за да прочетат на гръците разрешена молитва от схизмата (от православната вяра). М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 38.

— От лат. nuntius 'вестител'.