НУР —Речник на българския език — алтернативна версия

НУР, ну̀рът, ну̀ра, мн. ну̀рове, м. Остар. Небесен огън, небесна светлина. Най-подир тракнат на вратата баща му и майка му, донесат светия нур, по-скоро той си запали от тях свещта и, като заблестят на всички свещите из къщи... П. Тодоров, И II, 40. "Обичам тя" ми казаха / устата ѝ неверни. / Тез думи дет ся изрекат / там нур ся е изляло; / там божий храм е станало; / там служба ся е чело. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 4, 180.

— От араб. през тур. nur.