НУРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀РКА ж. Остар. Норка. [В гробницата] се изпълнят и последните две празни ниши под емайловите портрети, портрети на едри мъже с тежки лица на лихвари,.., на охранени жени, пребрадени с копринени кърпи, наконтени с нурки или облечени с малакови. Ем. Станев, ИК III, 106. Повозила се баба Райна с руски катани, поносила кожухчета с первази от нурки и астраган. Л, 1965, бр. 2, 66.