НУРКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НУ̀РКАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Гмуркам. нуркам се страд.

НУ̀РКАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. 1. Гмуркам се; нурам се, гуркам се (Н. Геров, РБЯ).

2. Ходя като замаян, залисан; лутам се, скитам се. Цял ден се нурка из къщата. Н. Геров, РБЯ III, 284.

3. Залитам, клатя се. Делията се наредил от нозете до главата со пусат, саде от сребро и злато, ко да беше некой царски син. Пиян, се нуркаше на коньот, де тамо, де вамо. СбНУ ХIХ, 122.

— Друга форма: нѝркам.