НУФУЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

НУФУ̀З м. Остар. 1. Лице, човек, жител, глава от населението. Средоточното у Пловдив училище има рядовен годишен приход 66 хиляди гр., които по висока заповед ся размятат (по 52 пари на нуфуз) на всички българи, що живеят по Пловдивската каза. Лет., 1872, 81.

2. Група от населението, обособена според народност, вероизповедание и под. Населението по нуфузи ся разделя както следува: мюсюлмани 4891, българи 16111, евреи 506, цигани 1177. ЛД, 1870, 71.

— От араб. през тур. nüfus. Други форми: нуфу̀с, нюфу̀з и нафу̀з.