НЮАНС —Речник на българския език — алтернативна версия

НЮА̀НС м. Книж. 1. Слаба, едва доловима, едва забележима разлика в звукове, багри, смисъл и под.; отсянка, оттенък. В двата портрета на майката от 1919 и от 1920 г. в чистотата на линиите, в нюансите на тоновете, в духовната атмосфера на творбите личи тази дълбока обич на твореца. Е. Каранфилов, Б III, 67. Малко сребро придава на златните покрития розов отблясък, а повече — приятен светлозелен нюанс. Св. Райчева, К, 67. Козината му [на ивичестия чакал] е сивокафява, с разни нюанси към главата и краката и с надлъжни светложълти ивици. К. Тулешков, ХЖ II, 12. Яворов разполага с извънредно богат речник. Има думи, намира изрази за най-тънки нюанси на мисълта и чувството. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 146. Техните известни книжовни трудове .. показват твърде слабо писателско съзнание, и още по-слабо знание на българския език, живия, гъвък и богат с нюанси български език. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 77. Безброй малки щрихи, детайли, нюанси в поведението на актьора му дават възможност да стигне до дълбочината на обобщението. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.

2. Разш. Едва доловима разлика, тънкост, черта, по която се разграничава едно нещо от друго. Макар да водя разговора в тон на приятелско любопитство, нюансът на разпит е неизбежен. Обаче един работодател има винаги право на известни сведения. Б. Райнов, НН, 298. Всички големи трансатлантици .. са луксозни.. Те се различават само в детайлите. В нюансите. Б. Шивачев, ПЮА, 31.

3. Муз. Разликата в степенуването на силата на тоновете при изпълнение. Той [критикът] възторжено чествува един пианист, комуто е в услуга както цялата гама от тонални нюанси, така и безкрайният блясък на багрите на музикалното изкуство. К, 1927, бр. 111, 4.

— Фр. nuance.