НЮАНСИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЮАНСЍРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от нюансирам като прил. Който е с нюанси, който съществува или е изпълнен, осъществен с нюанси, в който са отразени или изтъкнати едва доловими разлики, отсенки в багра, звук, смисъл и под.; отсенен. Най-хубавите отлики на Каравелов като писател — богато нюансираната истина за живота, смелата, ясна, ултимативна мисъл .. подхранват талантите на Вазов, Захари Стоянов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин. Г. Константинов, ПР, 80. Специфичността на миниатюрата "Проверка" е и в това, че авторката разкрива съдбите на хората чрез делничен диалог. Тъкмо затова пиесата изисква по-сложни, по-

нюансирани взаимоотношения. М. Колчакова, П, 83. Човек не знае на какво повече да се възхищава — дали на топлотата на тона,.. или на изразителната кантилена, на чудно нюансираната фразировка. НК, 1958, бр. 3, 3.