НЮАНСИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЮАНСЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от нюансирам и от нюансирам се. Ръкиписите показват доста поправки и то най-вече допълнения и прибавки, твърде и твърде рядко се срещат заменения на една дума с друга — и то не за нюансиране на израза, а за по-голяма яснота в смисъла. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 150. Думата какво не означава:.. И после тя е способна на хиляди превъплъщения и нюансирания — в зависимост от думите, с които я свързваш. Сб??СЕП, 531. Павел .. е убедителен с по-богатото нюансиране на образа, материал за което актьорът е получил и от сценария. ВН, 1958, бр. 2025, 4.