НЮАНСИРАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЮАНСЍРАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нюансиран; нюансировка. Психологическо обосноваване и художествена нюансираност на характерите няма и у Каравелов (освен донякъде в Българе от старо време). Г. Константинов, ПР, 29-30. Начинът на изпълнение, качеството на звука, тембровата нюансираност и др. са предварително определени от аналитичния ум на диригента. ЛФ, 1958, бр. 11, 3. Смесеният хор се показа като добре балансиран, стегнат и дисциплиниран състав, на който би могло да се пожелае достигане на още по-голяма звучност, нюансираност и динамика в изпълнението. ВН, 1962, бр. 3290, 4.