НЮХ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЮХ, ню̀хът, ню̀ха, мн. няма, м. 1. Обоняние. Та за моето покойно куче Мечо ми беше думата.. Дисциплина, ум, съобразителност, нюх, страст — това бяха неговите неотемливи качества. Елин Пелин, Съч. IV, 230.

2. Прен. Усет, усещане. Капитан Бозов вече се интересуваше не толкова от тайната му — неговият нюх му подсказваше, че тя едва ли представлява нещо особено. К. Георгиев, ВНП, 56. Той имаше сигурен нюх за стоката, за нейната ценност. П. Славински, ПЩ, 135. Притежавайки изключителен нюх, той [Пинкертън] успял да привлече в агенцията забележителни сътрудници. А, 1978, кн. 37, 157-158.

— Рус. нюх.